Да можех аз да вдигна взор
Да можех аз да вдигна взор
Пред теб безмълвна, като блян
ще разпусна пак къдрици...
И без одежда, и без свян
ще разпръсна рой искрици...
И тъй лунно озарена
с жест неволен ще те милна...
В миг ще стихна усмирена
пак в прегръдката ти силна...
Да можех аз да вдигна взор,
да звъннат всички струни в мен...
И сред чимширения двор
в смут да те зърна тъй пленен...
И горя с тез мисли жарки,
и знам - ще чакам сто лета...
Дните са ми вече жалки,
о, възцарила самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
