Aug 26, 2019, 8:23 AM

Да можех аз да вдигна взор 

  Poetry » Love
5.0 / 7
702 4 8

Да можех аз да вдигна взор

 

 

Пред теб безмълвна, като блян

ще разпусна пак къдрици...

И без одежда, и без свян

ще разпръсна рой искрици...

 

 

И тъй лунно озарена

с жест неволен ще те милна...

В миг ще стихна усмирена

пак в прегръдката ти силна...

 

 

Да можех аз да вдигна взор,

да звъннат всички струни в мен...

И сред чимширения двор

в смут да те зърна тъй пленен...

 

 

И горя с тез мисли жарки,

и знам - ще чакам сто лета...

Дните са ми вече жалки,

о, възцарила самота...

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Is there any value in my life You asked me with some pain in your voice - A lot of creatures have to...
  • Flame within a flame Of a silent burning crusades Watch it closely, Feel its titanic rage, Breath in...
  • Im going crazy when you get closе. You shoot like a poison dart. Don't gamble on me, give me your do...

More works »