Да можеха сълзите да говорят
Да можеха сълзите да говорят
или от всичките поне една,
пред теб вратите да разтворят
на страдащата ми душа.
Не би понесъл болката,която
видял би –Адова е тя.
Езици огнени ме ближат
и отнемат ми дъха.
Не би понесъл празното пространство,
ни липсата на твоите очи,
че от пустотата мигом бясно
слухът ти – знай,ще запищи.
Не би понесъл ужаса от дните,
които очертават се без теб
и от илюзии разбито,
сърцето ти ще заридае с мен.
Но,няма как!Сълзите не говорят.
Чертаят те единствено следа,
но ако можеш да гадаеш,
ще разгадаеш в пътя им тъга..
© Росица Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздрави за стихото,Роси!
В стих и тъгата е хубава! -
Поздравления отново и на двамата!
-
Роси, здравей!!!
Ще го пусна като стих, освен това ще го посветя на един скъп на сърцето ми човек.
Приятна вечер!!! -
Здравей, Христо!
Поздрав за романтично-поетичният коментар!
Предлагам ти да го публикуваш като самостоятелен текст. -
Пред прага на душата ти застанах
и болката реших да утеша.
Ръцете с нежност си протегнах,
за да изтрия и последната сълза.
Не бих понесъл ти да страдаш,
а не сълзи, усмивката ти искам да блести.
Понякога до болка съм банален,
но искрен съм, това го знаеш ти.
Завръщам се и няма да си ида,
до теб навеки ще стоя.
Какво да искам повече в живота,
щом ти до мене си сега!
Поздрави за чудесния стих, Роси!!! -
Здравейте, приятели!
От сърце благодаря за коментарите! -
Много хубав стих! Поздравления!
-
Сълзите могат да говорят, но те са като цветята - за да разбереш техните прошепнати думи, трябва да имаме сърце!
-
С прегръдка изтривам сълзите ти,Роси!
Нежен стих,мила! -
Хареса ми!Поздрав!
-
Здравейте, Дими и Златке!
Благодаря ви за коментарите! -
ТЪжен стих, Роси, но много хубав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Може би или сме луди, или в самото откриване на красота там където обикновенно я няма ни прави уникални... Може би майката Природа ни е благословила? (прокълнала?) да тъгуваме... А може би просто ние сме си такива...
Опа... много се извинявам отплеснах се в разсъждения. Прекрасен стих изпълнен с много неизказана болка. Нямам думи да опиша какво почуствах когато го прочетох. Голямо браво, и все така...