Да можеха сълзите да говорят
Да можеха сълзите да говорят
или от всичките поне една,
пред теб вратите да разтворят
на страдащата ми душа.
Не би понесъл болката,която
видял би –Адова е тя.
Езици огнени ме ближат
и отнемат ми дъха.
Не би понесъл празното пространство,
ни липсата на твоите очи,
че от пустотата мигом бясно
слухът ти – знай,ще запищи.
Не би понесъл ужаса от дните,
които очертават се без теб
и от илюзии разбито,
сърцето ти ще заридае с мен.
Но,няма как!Сълзите не говорят.
Чертаят те единствено следа,
но ако можеш да гадаеш,
ще разгадаеш в пътя им тъга..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
