23 окт. 2012 г., 11:28

Да, мосю, да!

858 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")


Във времето, кога до Стамбул града
единствено със “Ориент експрес”
се ходело, една белгийка млада
със своя кавалер, мосю Лепрес

по тескере, но иначе роден
във село Паламарково, край Ниш,
пътувала със лъскавия трен
от Стамбула, през Мюнхен за Париж.

И някъде из Българско, на мост
настигнал тренът биволска каруца.
Било възтесно, но коларят прост
решил да мине пръв. И тъй, скрибуца

каруцата по моста. Цял трепери
от нерви машинистът. Пуфка влака.
Учудени надничат пасажери,
а каруцарят, вместо да изчака

да мине тренът, биволите ръчка.
До него свита булката му дума:
“Ма жъ упре!”, ала размахал пръчка,
“Уй жъ упре – мъжът отвръща – чумо!”

Дочула част от фразата, мамзел
обръща се към своя кавалер;
“Какви са умни! Виж, човекът взел
на френски да говори!” “Да, мон шер!”

отвръща паламарковецът, сетне
на български добавя: “Май, че уй
жъ та упре и тебе, щом запретна
полите ти довечера!” “Уи, уи!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...