(из цикъла "Вицове в рими")

Във времето, кога до Стамбул града
единствено със “Ориент експрес”
се ходело, една белгийка млада
със своя кавалер, мосю Лепрес

по тескере, но иначе роден
във село Паламарково, край Ниш,
пътувала със лъскавия трен
от Стамбула, през Мюнхен за Париж.

И някъде из Българско, на мост
настигнал тренът биволска каруца.
Било възтесно, но коларят прост
решил да мине пръв. И тъй, скрибуца

каруцата по моста. Цял трепери
от нерви машинистът. Пуфка влака.
Учудени надничат пасажери,
а каруцарят, вместо да изчака

да мине тренът, биволите ръчка.
До него свита булката му дума:
“Ма жъ упре!”, ала размахал пръчка,
“Уй жъ упре – мъжът отвръща – чумо!”

Дочула част от фразата, мамзел
обръща се към своя кавалер;
“Какви са умни! Виж, човекът взел
на френски да говори!” “Да, мон шер!”

отвръща паламарковецът, сетне
на български добавя: “Май, че уй
жъ та упре и тебе, щом запретна
полите ти довечера!” “Уи, уи!”