Да нарисувам живот не е сложно
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди
зад хоризонта с отблясък златист,
нощ ретушира света и проглежда
с поглед на топъл, лилав аметист.
Сенки рисувам - как в бленда подскачат,
свиват небето, потапят го в зрак,
гъсто свистят и по него закачат
лепкаво-влажни следи от сумрáк.
После в морето как бавно изплава
метафорична любовна луна,
прилив как нежно я носи, напява
и я събира вълнá след вълнá.
Как се люлее брегът и приспива
дюна под купол, обшит със звезди...
Ех, да умеех тъй леко, красиво
този живот да живея...Уви!
Имам очи и ръце на художник,
имам и усет за цвят, и талант.
Да нарисувам живот не е сложно,
много е трудно да бъде живян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Все права защищены
