28.05.2021 г., 19:02 ч.

Да нарисувам живот не е сложно 

  Поезия » Пейзажна
883 9 23

Аз съм застанала в  залеза - точно

горе на сивия скален гръбнак,

който снага над морето проточва

и живописвам със четката как

 

слънцето свива лъчи като вежди

зад хоризонта с отблясък златист,

нощ ретушира света и проглежда

с поглед на топъл, лилав аметист.

 

Сенки рисувам - как в бленда подскачат,

свиват небето, потапят го в зрак,

гъсто свистят  и по него закачат

лепкаво-влажни следи от сумрáк.

 

После  в морето как бавно  изплава

метафорична любовна луна,

прилив как нежно я носи, напява

и я събира вълнá след вълнá.

 

Как се люлее брегът и приспива

дюна под купол, обшит със звезди...

Ех, да умеех тъй леко, красиво

този живот да живея...Уви!

 

Имам очи и ръце на художник,

имам и усет за цвят, и талант.

Да нарисувам живот не е сложно,

много е трудно да бъде живян.

 

© Павлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??