30 янв. 2013 г., 14:46

Да не беше заставал на пътя ми 

  Поэзия » Любовная
724 0 15

Да не беше заставал на пътя ми

 

 

И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило

цвят - приканващо. Полюшващо се. Разкриващо

прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило

се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо

 

 

и кармично с погледа си. И с миглите си погалих

те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. И изпадна

в безтегловност от сладостта ми. И с устни запалих

те - безмълвно покоряваща. И съкрушен приседна.

 

 

И остана... Там - на пътя ми, в сладко опиянение

пристрастен. И погубен. Отпил веднъж от сока ми,

докоснал мекотата ми. В замаяност и безвремие,

стенещ за още. Въздигна ме. И падна в нозете ми,

 

 

молещ се да не те отмина. И теб. Жадно изпивайки

и най-малките капчици роса по мен. И разтърси ме,

олюляха се листата ми. Поисках да тръгна, оставяйки

те. Но не ми позволи. Полудя. И като кръст понесе ме.

 

 

 

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??