Да не беше заставал на пътя ми
Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило
цвят - приканващо. Полюшващо се. Разкриващо
прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило
се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо
и кармично с погледа си. И с миглите си погалих
те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. И изпадна
в безтегловност от сладостта ми. И с устни запалих
те - безмълвно покоряваща. И съкрушен приседна.
И остана... Там - на пътя ми, в сладко опиянение
пристрастен. И погубен. Отпил веднъж от сока ми,
докоснал мекотата ми. В замаяност и безвремие,
стенещ за още. Въздигна ме. И падна в нозете ми,
молещ се да не те отмина. И теб. Жадно изпивайки
и най-малките капчици роса по мен. И разтърси ме,
олюляха се листата ми. Поисках да тръгна, оставяйки
те. Но не ми позволи. Полудя. И като кръст понесе ме.
© Светла Асенова All rights reserved.
