Да обичаш..
Не угасвах в очите ти, бях жива жарава.
Ръцете ти нежно се вкопчваха в мен.
А нощта ни приканваше тихо в забрава,
изгряла по устните с дъха си солен.
Ти ме докосваше... Докосваше бавно.
Събуждаше в мене всяка тайна мечта.
Фалшива любов, това ли ми трябваше -
пореден сценарий и хапче тъга?!..
Не угасвах в очите ти, бях жива жарава,
а сега съм прозрачно парче самота.
Да обичаш, казват, означава да даваш,
без да знаеш какво ще ти струва това.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
