Да обичаш..
Не угасвах в очите ти, бях жива жарава.
Ръцете ти нежно се вкопчваха в мен.
А нощта ни приканваше тихо в забрава,
изгряла по устните с дъха си солен.
Ти ме докосваше... Докосваше бавно.
Събуждаше в мене всяка тайна мечта.
Фалшива любов, това ли ми трябваше -
пореден сценарий и хапче тъга?!..
Не угасвах в очите ти, бях жива жарава,
а сега съм прозрачно парче самота.
Да обичаш, казват, означава да даваш,
без да знаеш какво ще ти струва това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
