15 июн. 2008 г., 13:01

Да обичаш

1.1K 0 1

Да обичаш

 

Нощта във своите предели,

със заскрежени ледени ръце,

разказва песни остарели

на любовта за кадифеното лице.

 

Че искаше и тя самичка

таз радост за минута да прозре.

И как свободна като птичка

в простора да разпери своите криле.

 

Не вярваше, че знае как

на някой обич може да се дава.

И все потънала във мрак

тя своята надежда умолява –

 

за миг дори да не изчезва,

в сърцето й завинаги да бие.

Че иначе тъгата ще извеза

 воал от болка, очите да покрие.

 

И тъй сама, сред своите палати,

тя още чака своята сънувана любов.

Готова пак цената да плати

За една-единствена искра живот.

 

Че иска само да обича.

Нима е много за един живот?

И някого по име да нарича:

„Моя единствена, неспираща любов.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...