2 июн. 2012 г., 10:05

Да опазиш детето

1.1K 0 14

Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...

Напук на живот и години все още те пазя -
момиченце с панделки, с палави детски очи,
което с трошици гощава врабци по перваза,
в смеха ми наднича и тича след моите мечти.

Навън нека вият зло вихри и зими студени
и нека се сипят градушки, неволи, беди...
Какво от това - ти си скрито на топло у мене,
кутийката дървена няма отвор за злини.

Опазих ти вярата светла, усмивката чиста,
копнежа ти жив съхраних в син простор да летиш
и още дочувам гласа ти - камбанка сребриста,
с която навярно ти някой ден мен ще спасиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...