Jun 2, 2012, 10:05 AM

Да опазиш детето

  Poetry
1.1K 0 14

Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...

Напук на живот и години все още те пазя -
момиченце с панделки, с палави детски очи,
което с трошици гощава врабци по перваза,
в смеха ми наднича и тича след моите мечти.

Навън нека вият зло вихри и зими студени
и нека се сипят градушки, неволи, беди...
Какво от това - ти си скрито на топло у мене,
кутийката дървена няма отвор за злини.

Опазих ти вярата светла, усмивката чиста,
копнежа ти жив съхраних в син простор да летиш
и още дочувам гласа ти - камбанка сребриста,
с която навярно ти някой ден мен ще спасиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...