3 мар. 2009 г., 18:13

Да остана ли влюбена в теб завинаги?

964 0 2
Към мен ли вървиш? Затова ли лампите
проблясват като пред токов удар?
Това аларма за опасност ли е?
А значи ли, че в края ще ме замениш със друга?

А аз дали преди теб други съм искала - 
има ли значение сега?
В едно събрано е, каквото по други съм разплискала.
Ти би ли дишал тъй задъхано и за друга жена?

Безбъдещен е този дансинг,
а ти и аз все върху него сме танцували.
В изречени за други фрази,
един друг сме се нарисували.

И ти си там, и аз съм там,
където всичко е обречено.
Но как да се уплаша, като знам,
че ще се имаме от всичко разсъблечени - 

от минало, от бъдеще, от хората,
от разпиляващи емоции.
И през душите си затворени
пробиваме един във друг прозорци.

Към мен ли вървиш? Аз даже тичам.
Та колко често виждаш сънища наяве?
Какво като няма време да се превърне в обичане?
Как иначе би имал шанса да останеш идеален?

И там, на дансинга от невъзможности,
накарай всичко в мене да изтръпне.
И нека да съм пошла, и безбожна.
Зрънце святост любовта в греховете ми ще вмъкне.


03.03.2009 г.
гр. Пловдив




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДУМАТА, С КОЯТО БИХ ГО НАРЕКЛА Е ИЗПЕПЕЛЯВАЩО. ЧЕСТНО КАЗАНО НЯМАМ НИКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХЪТ. УСЕЩА СЕ ЧУВСТВОТО, С КОЕТО СИ ГО ПИСАЛА. АЗ И В ДРУГИ КОМЕНТАРИ СЪМ ПИСАЛА - ОБИЧАМ МУЗИКАЛНАТА ПОЕЗИЯ, НО ЧЕТЕЙКИ ТВОИТЕ ТВОРБИ - НА ТАЗИ ТВОЯ ВЪЗРАСТ, ПРОМЕНЯМ ПРЕДПОЧИТАНИЕТО СИ - ВЕЧЕ ЩЕ ХАРЕСВАМ ЧУВСТВЕНАТА ПОЕЗИЯ.
  • зрънце святост...
    да, Събина...любовта е свята...с обич за теб.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...