Да открехнем вратата
Май не вярваш в Господ, нали?...
Защото си пълен със сили,
защото животът ври и кипи
във твоите вени и жили...
Но щом те налегне безкрайна тъга,
но щом те споходи и болест,
за Бога се сещаш на бърза ръка,
но само в моменти на горест...
А Той е във нас... Пред тежките порти
на нашто съмнение и его!
Почуква... Да Го пуснем на топло...
С нас да вечеря и ние със Него!!!...
Родените в похот, ще станем на прах!
Не Бог ни осъжда, а нашият грях...
Дори и заключен зад каменни двери,
ТВОЯТ ГРЯХ ЩЕ ТЕ НАМЕРИ!!!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
