26 dic 2007, 9:48

Да открехнем вратата

1.3K 0 27

Май не вярваш в Господ, нали?...

Защото си пълен със сили,

защото животът ври и кипи

във твоите вени и жили...

Но щом те налегне безкрайна тъга,

но щом те споходи и болест,

за Бога се сещаш на бърза ръка,

но само в моменти на горест...

А Той е във нас... Пред тежките порти

на нашто съмнение и его!

Почуква... Да Го пуснем на топло...

С нас да вечеря и ние със Него!!!...

 

 

 

Родените в похот, ще станем на прах!

Не Бог ни осъжда, а нашият грях...

Дори и заключен зад каменни двери,

ТВОЯТ ГРЯХ ЩЕ ТЕ НАМЕРИ!!!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...