Dec 26, 2007, 9:48 AM

Да открехнем вратата

1.3K 0 27

Май не вярваш в Господ, нали?...

Защото си пълен със сили,

защото животът ври и кипи

във твоите вени и жили...

Но щом те налегне безкрайна тъга,

но щом те споходи и болест,

за Бога се сещаш на бърза ръка,

но само в моменти на горест...

А Той е във нас... Пред тежките порти

на нашто съмнение и его!

Почуква... Да Го пуснем на топло...

С нас да вечеря и ние със Него!!!...

 

 

 

Родените в похот, ще станем на прах!

Не Бог ни осъжда, а нашият грях...

Дори и заключен зад каменни двери,

ТВОЯТ ГРЯХ ЩЕ ТЕ НАМЕРИ!!!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...