25 июн. 2010 г., 09:35

Да пием за Любовта 

  Поэзия
807 0 5

Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина
и се роди стихотворение.

В него героят лирически страдаше,
давеше мъката в чаши със вино...
Зима бе. Хлъзгаво. Падаше, ставаше,
но времето с чувствата бе несравнимо.

Доста вино за любов се разля,
ала навикът с чашката само остана.
Червената течност бе светлина
за всяка любовна рана.

Оттогава е тази традиция явно,
вино с любов да се пие.
Насладата е да се пие бавно.
Опитайте по глътка и вие.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??