Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина
и се роди стихотворение.
В него героят лирически страдаше,
давеше мъката в чаши със вино...
Зима бе. Хлъзгаво. Падаше, ставаше,
но времето с чувствата бе несравнимо.
Доста вино за любов се разля,
ала навикът с чашката само остана.
Червената течност бе светлина
за всяка любовна рана. ...