Да пием за Любовта
Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина
и се роди стихотворение.
В него героят лирически страдаше,
давеше мъката в чаши със вино...
Зима бе. Хлъзгаво. Падаше, ставаше,
но времето с чувствата бе несравнимо.
Доста вино за любов се разля,
ала навикът с чашката само остана.
Червената течност бе светлина
за всяка любовна рана.
Оттогава е тази традиция явно,
вино с любов да се пие.
Насладата е да се пие бавно.
Опитайте по глътка и вие.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
поздрави...