Сърбят ме пръстите да пиша. Сърцето ме боли. Поредната рима издишам и я превръщам във стих. Това е моето спасение. Малко кътче обетована земя. Разпъвали са ме до болка. Но тук, не съм сама. Вие сте моята подкрепа. Мое семейство. Моя мечта. При вас градя, а не разрушавам. Чувствам се пълноценна жена.
Сърбят ме пръстите да пиша. Стиховете ми са мост към вас. И тук, както във всичко, влагам огнена страст. Поредната рима си отива, а аз съм сама в нощта. И него го няма - да приспива нечовешката ми тъга. Музата, и тя ме напусна, отиде си заедно с теб. Обещавах и, че ще възкръсна, родих се с проигран късмет.
Сърбят ме пръстите да пиша. Но и в това не се оказах добра. Ти и музата ме изоставихте. На дъното съм: сам – сама.
Щом намираш утеха в писането-не си сама. Като теб са хиляди с подобна съдба.Аз-например, съм една от тях.Имаш моята протегната ръка. А музата не те е напуснала.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.