Да пиша!
Сърбят ме пръстите да пиша.
Сърцето ме боли.
Поредната рима издишам
и я превръщам във стих.
Това е моето спасение.
Малко кътче обетована земя.
Разпъвали са ме до болка.
Но тук, не съм сама.
Вие сте моята подкрепа.
Мое семейство.
Моя мечта.
При вас градя,
а не разрушавам.
Чувствам се пълноценна жена.
Сърбят ме пръстите да пиша.
Стиховете ми са мост към вас.
И тук, както във всичко,
влагам огнена страст.
Поредната рима си отива,
а аз съм сама в нощта.
И него го няма - да приспива
нечовешката ми тъга.
Музата, и тя ме напусна,
отиде си заедно с теб.
Обещавах и, че ще възкръсна,
родих се с проигран късмет.
Сърбят ме пръстите да пиша.
Но и в това не се оказах добра.
Ти и музата ме изоставихте.
На дъното съм: сам – сама.
Сърцето ме боли.
Поредната рима издишам
и я превръщам във стих.
Това е моето спасение.
Малко кътче обетована земя.
Разпъвали са ме до болка.
Но тук, не съм сама.
Вие сте моята подкрепа.
Мое семейство.
Моя мечта.
При вас градя,
а не разрушавам.
Чувствам се пълноценна жена.
Сърбят ме пръстите да пиша.
Стиховете ми са мост към вас.
И тук, както във всичко,
влагам огнена страст.
Поредната рима си отива,
а аз съм сама в нощта.
И него го няма - да приспива
нечовешката ми тъга.
Музата, и тя ме напусна,
отиде си заедно с теб.
Обещавах и, че ще възкръсна,
родих се с проигран късмет.
Сърбят ме пръстите да пиша.
Но и в това не се оказах добра.
Ти и музата ме изоставихте.
На дъното съм: сам – сама.
© Ванина All rights reserved.
