Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ.
Кондуктор, а не шеф на влак.
Умерен в приказки и пиене.
Последен в списъка за биене.
Почти от всякъде невзрачен.
В своя си живот вторачен.
Скромен, тих, направо плах,
жените не ми казват -,,Ах!".
Все си мисля - да не би
да имат другите съдби
по-интересни, впечатляващи,
та съм в графата ,,заминаващи?
Па, много важно, бе поете!
Животът тук назаем взет е.
Та дори безкрайно жалък
и за теб ще има залък!
© Георги Янков Все права защищены