28.11.2023 г., 9:30

Да пиша?

959 0 0

Какво да кажа пак за мен -

ни имидж имам, нито тен.

От някой май подучен бях,

ще пиша, но ме хваща страх.

 

Мекичък съм, па и благ.

Кондуктор, а не шеф на влак.

Умерен в приказки и пиене.

Последен в списъка за биене.

 

Почти от всякъде невзрачен.

В своя си живот вторачен.

Скромен, тих, направо плах,

жените не ми казват -,,Ах!".

 

Все си мисля - да не би

да имат другите съдби

по-интересни, впечатляващи,

та съм в графата ,,заминаващи?

 

Па, много важно, бе поете!

Животът тук назаем взет е.

Та дори безкрайно жалък

и за теб ще има залък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...