Да пиша?

Какво да кажа пак за мен -

ни имидж имам, нито тен.

От някой май подучен бях,

ще пиша, но ме хваща страх.

Мекичък съм, па и благ.

Кондуктор, а не шеф на влак.

Умерен в приказки и пиене.

Последен в списъка за биене.

Почти от всякъде невзрачен.

В своя си живот вторачен.

Скромен, тих, направо плах,

жените не ми казват -,,Ах!".

Все си мисля - да не би

да имат другите съдби

по-интересни, впечатляващи,

та съм в графата ,,заминаващи?

Па, много важно, бе поете!

Животът тук назаем взет е.

Та дори безкрайно жалък

и за теб ще има залък!