Да помълчим
Притихнали до неизказаност,
раздиращи до кухост зеят думите.
Надничат криво,
крият ни зад себе си,
а после гладно ни поглъщат – до приумици.
На хаоса – в предверието –
застинали сме – живи статуи.
В надменна поза – на Мислители,
красиви с тогите от суета.
Дали във тишината ще усетим,
че всъщност статуите
са на Пиета?
© Христина Все права защищены