Да помълчим
Притихнали до неизказаност,
раздиращи до кухост зеят думите.
Надничат криво,
крият ни зад себе си,
а после гладно ни поглъщат – до приумици.
На хаоса – в предверието –
застинали сме – живи статуи.
В надменна поза – на Мислители,
красиви с тогите от суета.
Дали във тишината ще усетим,
че всъщност статуите ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up