28 дек. 2010 г., 22:46

Да порасна няма...

884 0 20

Вятърът шепти

Дете си остани

Някой ми крещи

Вземи и порасни

С вятъра лудея

Усмивките пилея

Звучно си живея

По детски си копнея

Да порасна няма

С вятъра сме двама

Гоним се лудешки

Гоним дните тежки

Обич ще раздам

Детето живо 

В мен е знам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека не умира тази детска искра у теб!
  • Здравей Яна ,благодаря !!!
  • Здравей!ПОздрави за жизнераростното стихче!
  • Благодаря на всички !!!Весели и усмихнати празници и много топлинка от мен!!!
  • Ма много обич раздаваш бе чичовото, а който дава... остарява! Я виж Дядо си Коледа! Честита Коледа, да си жив, здрав... и весело посрещане на Новата година! От мен да знаеш - Човек не остарява от празниците, а от делниците!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...