* * *


Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас
на птица сама в небесата,
с прогорено от слънце крилце,
останала извън ятата
с прогнило, изсушено сърце.
И след жълтия спомен, след есента,
оставила в нас и мъка, и радост,
ще чуем във нас песента
на вековната зима, за жалост,
която унася ни в хладния сън
на самотни безкрайности,
на звуци, на мисли, на звън
и на безброй вероятности,
в които все сме сами
пред хоризонта на идваща зима,
пред морето, което шуми
и пред любовта, ако я има!
Шумът последен от тази птица
за теб и за мен е страдание,
оплетено в кабели, в жици -
единствен стон във наше
мълчание.