11.01.2008 г., 23:33

Да посрещнем заедно изгрева...

769 0 1

* * *


Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас
на птица сама в небесата,
с прогорено от слънце крилце,
останала извън ятата
с прогнило, изсушено сърце.
И след жълтия спомен, след есента,
оставила в нас и мъка, и радост,
ще чуем във нас песента
на вековната зима, за жалост,
която унася ни в хладния сън
на самотни безкрайности,
на звуци, на мисли, на звън
и на безброй вероятности,
в които все сме сами
пред хоризонта на идваща зима,
пред морето, което шуми
и пред любовта, ако я има!
Шумът последен от тази птица
за теб и за мен е страдание,
оплетено в кабели, в жици -
единствен стон във наше
мълчание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...