11.01.2008 г., 23:33

Да посрещнем заедно изгрева...

770 0 1

* * *


Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас
на птица сама в небесата,
с прогорено от слънце крилце,
останала извън ятата
с прогнило, изсушено сърце.
И след жълтия спомен, след есента,
оставила в нас и мъка, и радост,
ще чуем във нас песента
на вековната зима, за жалост,
която унася ни в хладния сън
на самотни безкрайности,
на звуци, на мисли, на звън
и на безброй вероятности,
в които все сме сами
пред хоризонта на идваща зима,
пред морето, което шуми
и пред любовта, ако я има!
Шумът последен от тази птица
за теб и за мен е страдание,
оплетено в кабели, в жици -
единствен стон във наше
мълчание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...