Jan 11, 2008, 11:33 PM

Да посрещнем заедно изгрева...

  Poetry » Love
768 0 1

* * *


Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас
на птица сама в небесата,
с прогорено от слънце крилце,
останала извън ятата
с прогнило, изсушено сърце.
И след жълтия спомен, след есента,
оставила в нас и мъка, и радост,
ще чуем във нас песента
на вековната зима, за жалост,
която унася ни в хладния сън
на самотни безкрайности,
на звуци, на мисли, на звън
и на безброй вероятности,
в които все сме сами
пред хоризонта на идваща зима,
пред морето, което шуми
и пред любовта, ако я има!
Шумът последен от тази птица
за теб и за мен е страдание,
оплетено в кабели, в жици -
единствен стон във наше
мълчание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...