19 февр. 2017 г., 18:05

Да преплуваш живота 

  Поэзия » Другая
324 0 5

Къде ли е закотвена надеждата

и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите 
в покров превърнати са от забравата.

 

Пробойните разяждат корпуса, 
без обич няма как да се запълнят.
Грях собствен, чужд са. Само прошката
и вярата предпазват от потъване.

 

Животът все е бясно мятане
в морето от изпитвана вина.
Добре да плуваш, пак ти трябва някой –
спасителната лодка до брега.

 

Посоката е все една и съща,
но миналото не е лек баласт.
За да се завърнеш при сърцето, вкъщи,
хвърли зад борда тъмната му власт.

 

 

24.10.2016

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??