nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
19.02.2017 г., 18:05 ч.

Да преплуваш живота 

  Поезия » Друга
323 0 5

Къде ли е закотвена надеждата

и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите 
в покров превърнати са от забравата.

 

Пробойните разяждат корпуса, 
без обич няма как да се запълнят.
Грях собствен, чужд са. Само прошката
и вярата предпазват от потъване.

 

Животът все е бясно мятане
в морето от изпитвана вина.
Добре да плуваш, пак ти трябва някой –
спасителната лодка до брега.

 

Посоката е все една и съща,
но миналото не е лек баласт.
За да се завърнеш при сърцето, вкъщи,
хвърли зад борда тъмната му власт.

 

 

24.10.2016

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??