Да преплуваш живота
Къде ли е закотвена надеждата
и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите
в покров превърнати са от забравата.
Пробойните разяждат корпуса,
без обич няма как да се запълнят.
Грях собствен, чужд са. Само прошката
и вярата предпазват от потъване.
Животът все е бясно мятане
в морето от изпитвана вина.
Добре да плуваш, пак ти трябва някой –
спасителната лодка до брега.
Посоката е все една и съща,
но миналото не е лек баласт.
За да се завърнеш при сърцето, вкъщи,
хвърли зад борда тъмната му власт.
24.10.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
