28 июн. 2018 г., 22:10

Да приютиш в очите си Море... 

  Поэзия
1416 10 6

Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.

 

Да го опазиш - в зимните си дни,
когато го забрулят ветровете.
Да му дадеш - от своите сълзи,
които под клепачите ти светят...

 

С дъха си да го топлиш всяка нощ!
И всеки ден да му рисуваш лято...
И призори, от звездния разкош -
за него... да откраднеш шепа злато.

 

И всичките си мидени мечти,
събрани по брега на късно лято -
до черупка да му подариш!
И шепа залез. Оцелял в Душата.

 

Душата даже - тази Светлина,
препълнена догоре с думи сини -
за него да превърнеш... в тишина.
И да му я дадеш - до песъчинка!

 

Такава обич - кой ще разбере?
Която на разнищване прилича...

В очите си - да приютиш Море.
И после... цял живот да го обичаш!

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??