Да приютиш в очите си Море...
Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни,
когато го забрулят ветровете.
Да му дадеш - от своите сълзи,
които под клепачите ти светят...
С дъха си да го топлиш всяка нощ!
И всеки ден да му рисуваш лято...
И призори, от звездния разкош -
за него... да откраднеш шепа злато.
И всичките си мидени мечти,
събрани по брега на късно лято -
до черупка да му подариш!
И шепа залез. Оцелял в Душата.
Душата даже - тази Светлина,
препълнена догоре с думи сини -
за него да превърнеш... в тишина.
И да му я дадеш - до песъчинка!
Такава обич - кой ще разбере?
Която на разнищване прилича...
В очите си - да приютиш Море.
И после... цял живот да го обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
