Шаар (Бòгумѝл Шàар)
14 48
2 июн. 2022 г., 19:32

Да разбера... 

  Поэзия » Философская, Восточные формы
394 1 14

Да разбера – така и не можах:

дали е грях, че щом веднъж умрях,

към ада, даже към смъртта телесна

не чувствам вече ни частица страх?!

© Бòгумѝл Шàар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не идва вдъхновението...
    Добре, че не съм кокошка. 😀
  • Хайде де, пиши. Погледни откога не си публикувал, добре че не си кокошка, както през два - три месеца снасяш по едно яйце, отдавна да са те заклали
  • Да, и?
    Кога съм твърдял, че съм възкръсвал?
    Благодаря, Пепи!
  • Много е просто. Вникни в това, което си написал "дали е грях,че щом веднъж умрях". В коментара си написал правилно "на границата на смъртта", но не си възкръснал, а просто си продължил да живееш.
  • Шаар (Бòгумѝл Шàар) - шегувах се, и ти благодаря за забавните коментари!
    Дерзай, получава ти се!
  • Всъщност тук няма нищо мистично и няма възкръсване. Става дума за преживяване на границата на смъртта, достатъчно веднъж да повярваш, че точно сега, в този момент умираш и повече няма да бъдеш същият...
    Честно казано, изобщо не разбрах Жабокът какво иска да каже.
  • Шаар, как го правиш това не разбрах, но щом казваш, че е философска поезия, източни форми е възможно те да се връщат от ада и да споделят липсата си на страх.
  • Само непознатото е страшно. Минем ли един път портала, вече нищо не е същото. Много интересно пишеш!
  • Живеенето е мъчно. Във въргалянето в тинята, в уж-животът , в търкането между спиците заради трохите- това не е живот. Иначе умирането е лесно.
    Хубавото е, че никога няма да разберем какво ще кажат след нас.
    Човек умира много пъти. И почти никога завинаги.
  • Че от какво да те е страх, щом можеш да възкръсваш
  • Прекрасно! То излезе по-добро от това, което съм публикувал. 😀
    Поздравления!
  • В този свят полудял
    понякога е по-добре да си умрял:
    като човекът срещнал мечка,
    престорил се и... оцелял!
    Натоварени с чужди вини,
    нежно умират любов и мечти,
    и какво ни остава тогава -
    в сянката си освен да заживяваш!?
  • И сред живите има много умрели,
    и глухи с уши, и с очи ослепели...
  • И на оня свят щом има интернет,
    значи всичко е наред!
    В едно заживели живи и умрели!
Предложения
: ??:??