2 июн. 2022 г., 19:32

Да разбера...

736 1 14

Да разбера – така и не можах:

дали е грях, че щом веднъж умрях,

към ада, даже към смъртта телесна

не чувствам вече ни частица страх?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бòгумѝл Шàар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не идва вдъхновението...
    Добре, че не съм кокошка. 😀
  • Хайде де, пиши. Погледни откога не си публикувал, добре че не си кокошка, както през два - три месеца снасяш по едно яйце, отдавна да са те заклали
  • Да, и?
    Кога съм твърдял, че съм възкръсвал?
    Благодаря, Пепи!
  • Много е просто. Вникни в това, което си написал "дали е грях,че щом веднъж умрях". В коментара си написал правилно "на границата на смъртта", но не си възкръснал, а просто си продължил да живееш.
  • Шаар (Бòгумѝл Шàар) - шегувах се, и ти благодаря за забавните коментари!
    Дерзай, получава ти се!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...