2.06.2022 г., 19:32

Да разбера...

725 1 14

Да разбера – така и не можах:

дали е грях, че щом веднъж умрях,

към ада, даже към смъртта телесна

не чувствам вече ни частица страх?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не идва вдъхновението...
    Добре, че не съм кокошка. 😀
  • Хайде де, пиши. Погледни откога не си публикувал, добре че не си кокошка, както през два - три месеца снасяш по едно яйце, отдавна да са те заклали
  • Да, и?
    Кога съм твърдял, че съм възкръсвал?
    Благодаря, Пепи!
  • Много е просто. Вникни в това, което си написал "дали е грях,че щом веднъж умрях". В коментара си написал правилно "на границата на смъртта", но не си възкръснал, а просто си продължил да живееш.
  • Шаар (Бòгумѝл Шàар) - шегувах се, и ти благодаря за забавните коментари!
    Дерзай, получава ти се!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...