thedac (Димитър Драганов)
873 1129
14 февр. 2018 г., 01:20

Да се докосваме 

  Поэзия » Любовная
568 3 8

Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.

Изгоних студената зима корава.
Изплетох венец от напъпили дни.
Където човека вината признава,
от чувствата топли се бият вълнѝ.

Избирам да бъда рисувана ха̀ла.
Докосвам дланта и римувам любов.
Дали ще успея отново изцяло –
от стихове слепи да вдигам живот?

Дали ще успея да бъда и гума,
която изтрива тъгата с очи?
Сърцето ми плува. Животът е сума,
която съдбата така и не скри.

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??