Да се докосваме
Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава.
Изплетох венец от напъпили дни.
Където човека вината признава,
от чувствата топли се бият вълнѝ.
Избирам да бъда рисувана ха̀ла.
Докосвам дланта и римувам любов.
Дали ще успея отново изцяло –
от стихове слепи да вдигам живот?
Дали ще успея да бъда и гума,
която изтрива тъгата с очи?
Сърцето ми плува. Животът е сума,
която съдбата така и не скри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
