11 июл. 2010 г., 09:24

Да се изпотим заедно!

1.1K 0 23

„Не един писател си внушава,

че е накарал своя читател да мисли,

щом го е принудил да се изпоти.”

Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-

френски журналист и писател

 

Девет пъти

го прочетох,

пустия памфлет,

разнищих го

най-обстойно,

подчертах го -

ред, по ред.

Пак не схванах

същността му -

проста съм глава,

мисълта,

тъй великанска

на известния творец,

не можах да разбера.

До критик

ще се допитам,

редно е така -

няма все сама

аз да се потя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марко, благодаря, че си прочел и хумористичното ми стихотворение!
  • !'
  • Безжичен, много ми допадна отзива ти под "Да се изпотим заедно!" Цялото хумористично стихотворение беше мой коментар под едно от писанията на т.н. Francois /Франсоа Превин/ в този сайт, но реших да го изтрия оттам и да го публикувам в моя профил.
  • Е,истина си е... Пък е и добре изразено!
    И все пак нека не забравяме една мисъл (на немски философ и математик)- цитирам по памет и приблизително: "Всяко нещо има едно просто решение и то е грешното". Искам да кажа, че съм съвсем съгласен с изразеното в стихотворението, но има и великани на мисълта, които могат да правят сложни и трудни неща, и пак да ни харесват. А тук очевидно става въпрос за голата и пуста претенциозност, скудоумие, псевдоученост, самодостатъчност и липса на самокритичност - колко много думи изрекох и написах, а ти си го казала много по-хубаво с няколко стиха... !
  • Ангел, успокои ме с отзива си! Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...