Jul 11, 2010, 9:24 AM

Да се изпотим заедно!

1.1K 0 23

„Не един писател си внушава,

че е накарал своя читател да мисли,

щом го е принудил да се изпоти.”

Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-

френски журналист и писател

 

Девет пъти

го прочетох,

пустия памфлет,

разнищих го

най-обстойно,

подчертах го -

ред, по ред.

Пак не схванах

същността му -

проста съм глава,

мисълта,

тъй великанска

на известния творец,

не можах да разбера.

До критик

ще се допитам,

редно е така -

няма все сама

аз да се потя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марко, благодаря, че си прочел и хумористичното ми стихотворение!
  • !'
  • Безжичен, много ми допадна отзива ти под "Да се изпотим заедно!" Цялото хумористично стихотворение беше мой коментар под едно от писанията на т.н. Francois /Франсоа Превин/ в този сайт, но реших да го изтрия оттам и да го публикувам в моя профил.
  • Е,истина си е... Пък е и добре изразено!
    И все пак нека не забравяме една мисъл (на немски философ и математик)- цитирам по памет и приблизително: "Всяко нещо има едно просто решение и то е грешното". Искам да кажа, че съм съвсем съгласен с изразеното в стихотворението, но има и великани на мисълта, които могат да правят сложни и трудни неща, и пак да ни харесват. А тук очевидно става въпрос за голата и пуста претенциозност, скудоумие, псевдоученост, самодостатъчност и липса на самокритичност - колко много думи изрекох и написах, а ти си го казала много по-хубаво с няколко стиха... !
  • Ангел, успокои ме с отзива си! Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....