11 нояб. 2008 г., 09:12

Да се нараним за последно...

1.2K 0 26



Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те.
Мракът
се сгъстява бавно.
Стъпките
ти на сбогуване
поглъщат всичко
живо,
в моят храм
заглушават
молитвите
"върни се!".
А дори не вярвам!
Сляпо
отчаяние.
Вярвам-
създадени сме
да се нараняваме.
Ще се върнеш
за последно
да се целунем,
за да ме заболи.
Познавам те.
Довърши ме.
М
О
Л
Я


Т
Е
...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ..Танче,
    Тъгата и разочарованието са част от живота ни..Само така можем да оценим след това радостта и щастието..

    Весели Празници !!
  • "Напоследък задавам си въпроса:
    „В какво се изразява обичта?"
    На какво и колко сме готови,
    Без намесата на користта!

    Топли думи, силни чувства,
    усмивки, нежност, красота...
    много обичта ни дава,
    но и много ни отнема тя."

    Любовта винаги има две страни, но когато тъгата и болката вземат превес... раздялата е най-доброто решение, за да не намразим човека, който до вчера сме обичали.
    Хареса ми стиха ти Таня! Поздравявам те!
  • Много силен стих!
    Но знаещ ли ,радвай се защото не знаеш колко е страшно когато е празно в сърцето.Няма радост, няма тъга няма сгряваща топлинка.
    Няма Любов ,няма раздяла. Страшно е нали?

  • Мисля, че всяка любов наранява по този начин, но ние сме длъжни да продължим напред. Наистина невероятен стих. Поклон !
  • Това стихотворение ми напомня едно мое, което е като продължение. Цитирам го, защото трябва да има светлина в тунела, трябва да има път в мрака, трябва да има сила в младостта.
    Сълза 9
    От болката се вдигам като вятър.
    Трябва да съм силна и сега.
    Сърцето ми без теб
    е празен замък.
    Но няма да умра,
    ще продължа!

    Поздрав, кураж и смелост, усмивки и нова любов пожелавам на лирическата героиня, която и да е тя!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...