11.11.2008 г., 9:12

Да се нараним за последно...

1.2K 0 26



Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те.
Мракът
се сгъстява бавно.
Стъпките
ти на сбогуване
поглъщат всичко
живо,
в моят храм
заглушават
молитвите
"върни се!".
А дори не вярвам!
Сляпо
отчаяние.
Вярвам-
създадени сме
да се нараняваме.
Ще се върнеш
за последно
да се целунем,
за да ме заболи.
Познавам те.
Довърши ме.
М
О
Л
Я


Т
Е
...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..Танче,
    Тъгата и разочарованието са част от живота ни..Само така можем да оценим след това радостта и щастието..

    Весели Празници !!
  • "Напоследък задавам си въпроса:
    „В какво се изразява обичта?"
    На какво и колко сме готови,
    Без намесата на користта!

    Топли думи, силни чувства,
    усмивки, нежност, красота...
    много обичта ни дава,
    но и много ни отнема тя."

    Любовта винаги има две страни, но когато тъгата и болката вземат превес... раздялата е най-доброто решение, за да не намразим човека, който до вчера сме обичали.
    Хареса ми стиха ти Таня! Поздравявам те!
  • Много силен стих!
    Но знаещ ли ,радвай се защото не знаеш колко е страшно когато е празно в сърцето.Няма радост, няма тъга няма сгряваща топлинка.
    Няма Любов ,няма раздяла. Страшно е нали?

  • Мисля, че всяка любов наранява по този начин, но ние сме длъжни да продължим напред. Наистина невероятен стих. Поклон !
  • Това стихотворение ми напомня едно мое, което е като продължение. Цитирам го, защото трябва да има светлина в тунела, трябва да има път в мрака, трябва да има сила в младостта.
    Сълза 9
    От болката се вдигам като вятър.
    Трябва да съм силна и сега.
    Сърцето ми без теб
    е празен замък.
    Но няма да умра,
    ще продължа!

    Поздрав, кураж и смелост, усмивки и нова любов пожелавам на лирическата героиня, която и да е тя!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...