11.11.2008 г., 9:12

Да се нараним за последно...

1.2K 0 26



Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те.
Мракът
се сгъстява бавно.
Стъпките
ти на сбогуване
поглъщат всичко
живо,
в моят храм
заглушават
молитвите
"върни се!".
А дори не вярвам!
Сляпо
отчаяние.
Вярвам-
създадени сме
да се нараняваме.
Ще се върнеш
за последно
да се целунем,
за да ме заболи.
Познавам те.
Довърши ме.
М
О
Л
Я


Т
Е
...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..Танче,
    Тъгата и разочарованието са част от живота ни..Само така можем да оценим след това радостта и щастието..

    Весели Празници !!
  • "Напоследък задавам си въпроса:
    „В какво се изразява обичта?"
    На какво и колко сме готови,
    Без намесата на користта!

    Топли думи, силни чувства,
    усмивки, нежност, красота...
    много обичта ни дава,
    но и много ни отнема тя."

    Любовта винаги има две страни, но когато тъгата и болката вземат превес... раздялата е най-доброто решение, за да не намразим човека, който до вчера сме обичали.
    Хареса ми стиха ти Таня! Поздравявам те!
  • Много силен стих!
    Но знаещ ли ,радвай се защото не знаеш колко е страшно когато е празно в сърцето.Няма радост, няма тъга няма сгряваща топлинка.
    Няма Любов ,няма раздяла. Страшно е нали?

  • Мисля, че всяка любов наранява по този начин, но ние сме длъжни да продължим напред. Наистина невероятен стих. Поклон !
  • Това стихотворение ми напомня едно мое, което е като продължение. Цитирам го, защото трябва да има светлина в тунела, трябва да има път в мрака, трябва да има сила в младостта.
    Сълза 9
    От болката се вдигам като вятър.
    Трябва да съм силна и сега.
    Сърцето ми без теб
    е празен замък.
    Но няма да умра,
    ще продължа!

    Поздрав, кураж и смелост, усмивки и нова любов пожелавам на лирическата героиня, която и да е тя!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...