16 янв. 2014 г., 17:36

Да се загубя остави ме 

  Поэзия
795 0 19

 

                                       Да се загубя остави ме...

                                       По стъпките ми да натрупа сняг

                                       и в тази моя невъзможна зима

                                       да се кача на някой заминаващ влак.

 

                                       Че ми омръзна да съм делва,

                                       в която се приспиват ветровете

                                       и ми омръзна все да ме уцелват –

                                       къде с куршум, къде със цвете...

 

                                       Не искам да съм вече котва

                                       във забранени за любов пристанища,

                                       не искам да съм само локва

                                       след нечии дъждовни сънища!

 

                                       Нощта се спуска – теменужена,

                                       да се загубя остави ме...

                                       И ако после съм ти много нужна,

                                       ела... и просто намери ме!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много познато като усещане! Пишете красиво!
  • Добър избор и красиво намерение!
  • Ех, Ради, с голямо удоволствие те чета, талантливке!
  • Теменужен стих...много ми хареса, много! Поздрави!
  • Пусни птичето да отлети,ако се върне,твое е завинаги!
  • Благодаря ви,Ели, Роси!Джу,винаги ме разконспирираш!
  • Много красиво
  • Прекрасно откровение!
  • Отнесе ме...
    Много приятно звучене.
    Представих си една уморена тъга, която търси щастливата си възглавничка, за да засънува сладък сън
  • Много нежен, красив и вълнуващ стих. Поздравления! Много ми хареса, Рада.
  • Благодаря за прочита и хубавите думи!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Прекрасен стих! Хубави метафори.
    Поздрав, Рада!
  • Чувствам се уютно с думите ти, Рада!
  • И днес срещам тук женственост, интелигентност, дълбочина и артистичен финес!
    Удоволствието е мое, благодаря, Рада!
  • Много хубав финал. Поздрав!
  • Много хубаво пишеш, Рада!!!
    МНОГО!!!
    Благодаря ти!
  • Все още съм повлиян от стихотворението ти - "Бягство" От нощната картина, думите: "... ти защо позволи да затворя след мене вратата?"... Сега идва и това стихо. И с него вълнуваш, Рада. Тук болката, сякаш не е толкова явна, но усещането ми е за хладна, бяла стая с голи, под и стени. Добре, че в края се забелязва все пак, една отворена вратичка.
  • „ела...и просто намери ме“ - това казва всичко, останалото трябва да умее да го разчита между редовете. Поздрав!!
Предложения
: ??:??