Да се загубя остави ме

Poetry

984 0 19

Да се загубя остави ме...

По стъпките ми да натрупа сняг

и в тази моя невъзможна зима

да се кача на някой заминаващ влак.

Че ми омръзна да съм делва,

в която се приспиват ветровете

и ми омръзна все да ме уцелват –

къде с куршум, къде със цвете...

Не искам да съм вече котва

във забранени за любов пристанища,

не искам да съм само локва

след нечии дъждовни сънища!

Нощта се спуска – теменужена,

да се загубя остави ме...

И ако после съм ти много нужна,

ела... и просто намери ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

melian4eto (Деси)

Много познато като усещане! Пишете красиво!

2014-02-06T11:23:05+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Добър избор и красиво намерение!

2014-01-20T03:58:48+02:00
oksimoron (Христов)

Ех, Ради, с голямо удоволствие те чета, талантливке!

2014-01-19T13:38:22+02:00
jenyivanova (Jasmin)

Теменужен стих...много ми хареса, много! Поздрави!

2014-01-18T00:30:48+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Пусни птичето да отлети,ако се върне,твое е завинаги!

2014-01-17T21:01:46+02:00