Да се загубя остави ме 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

• melian4eto (Деси)

  2014-02-06T11:23:05+02:00
  Много познато като усещане! Пишете красиво!
• bojenski (Иван Иванов)

  2014-01-20T03:58:48+02:00
  Добър избор и красиво намерение!
• oksimoron (Христов)

  2014-01-19T13:38:22+02:00
  Ех, Ради, с голямо удоволствие те чета, талантливке!
• jenyivanova (Jasmin)

  2014-01-18T00:30:48+02:00
  Теменужен стих...много ми хареса, много! Поздрави!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2014-01-17T21:01:46+02:00
  Пусни птичето да отлети,ако се върне,твое е завинаги!
• radiola (Рада Димова)

  2014-01-17T20:41:58+02:00
  Благодаря ви,Ели, Роси!Джу,винаги ме разконспирираш!
• IvanovaRR (Росица Иванова)

  2014-01-17T19:36:56+02:00
  Много красиво
• Helius (Елена Костадинова)

  2014-01-17T19:29:34+02:00
  Прекрасно откровение!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2014-01-17T16:24:15+02:00
  Отнесе ме...
  Много приятно звучене.
  Представих си една уморена тъга, която търси щастливата си възглавничка, за да засънува сладък сън
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2014-01-17T16:15:19+02:00
  Много нежен, красив и вълнуващ стих. Поздравления! Много ми хареса, Рада.
• radiola (Рада Димова)

  2014-01-17T14:53:56+02:00
  Благодаря за прочита и хубавите думи!
• valia1771 (Ивон)

  2014-01-17T14:40:51+02:00
  Прочетох с удоволствие!
• Sanvali (Санвали)

  2014-01-17T10:13:21+02:00
  Прекрасен стих! Хубави метафори.
  Поздрав, Рада!
• rozza (Радка Миндова)

  2014-01-17T08:55:37+02:00
  Чувствам се уютно с думите ти, Рада!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-01-16T22:54:39+02:00
  И днес срещам тук женственост, интелигентност, дълбочина и артистичен финес!
  Удоволствието е мое, благодаря, Рада!
• iverado (Ивелина Георгиева)

  2014-01-16T22:10:55+02:00
  Много хубав финал. Поздрав!
• Ена (Елена Гоцева)

  2014-01-16T21:09:50+02:00
  Много хубаво пишеш, Рада!!!
  МНОГО!!!
  Благодаря ти!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-01-16T20:52:48+02:00
  Все още съм повлиян от стихотворението ти - "Бягство" От нощната картина, думите: "... ти защо позволи да затворя след мене вратата?"... Сега идва и това стихо. И с него вълнуваш, Рада. Тук болката, сякаш не е толкова явна, но усещането ми е за хладна, бяла стая с голи, под и стени. Добре, че в края се забелязва все пак, една отворена вратичка.
• piccola (Лакрима)

  2014-01-16T18:39:55+02:00
  „ела...и просто намери ме“ - това казва всичко, останалото трябва да умее да го разчита между редовете. Поздрав!!