Да се загубя остави ме
Да се загубя остави ме...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва,
в която се приспиват ветровете
и ми омръзна все да ме уцелват –
къде с куршум, къде със цвете...
Не искам да съм вече котва
във забранени за любов пристанища,
не искам да съм само локва
след нечии дъждовни сънища!
Нощта се спуска – теменужена,
да се загубя остави ме...
И ако после съм ти много нужна,
ела... и просто намери ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
