Да си благодарен в любовта
е да оценяш малките неща,
да не съдиш и кориш,
а да прощаваш и търпиш.
Истинска е любовта,
само когато даваш и мълчиш.
Щастието изисква тишина,
смиреност и почтенност,
вътрешно ти се иска да изкрещиш,
но не трябва – просто си мълчиш!
Най-хубавите неща са като
застрашените цветя...
рядко се срещат
и на недостъпни места виреят,
но откриеш ли ги ти
зорко ги пази.
Пътят не е лек до тях,
но си заслужава,
защото какво е
животът без истински неща,
не е ли една голяма
вакуумна среда!
Лутане и суета,
фалш и маски безброй,
отричане на твоя глас,
крахът на сегашното ти Аз!
© Sonya Krasteva Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »