Емоцията изразявах в рими,
защото си живеех в собствен стих,
където всеки втори вдъхнови ме
и най-банално ред му посветих.
Клиширах вече всичките си мисли,
дори луната ми е с две лица
и вместо в нощите да я описвам,
играя си със нея на ези - тура.
Възпях и радостта, но и сълзите,
изпих и изворите с живата вода,
танцувах боса, падаха звездите,
а аз строях мечтаните си небеса. ...