11 сент. 2010 г., 08:25

Да си отида?!

964 0 9

Да си отида ли?! Добре, ще го направя!

Но после пак ще дойда, да те зърна.

Когато кажеш ми, че ще те няма,

светът наопаки ще преобърна!

 

Да си отида, значи. Е, добре.

Ще се опитам. Но... туй ми е останало от тебе -

... едно небе, и песни на щурци,

и хиляди светулки...

 

Прегръдки, нежност и любов,

и онзи трепет, някъде от вътре...

Ще ходя дълго, дълго, толкова,

че търсейки, пак тебе да открия...

 

Да си отида ли наистина?!

Така говориш, но пита ли сърцето си

дали ме пуска?! Е? Кажи?

Аз зная отговора всъщност...

 

Да си отида ли?! О, не, не смея!

Сърцето ми все в теб живее.

Обърна ли се да си тръгна,

със сигурност ще искаш... да се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Изразителна поанта.
    Поздрав за вълнуващите стихове!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>


  • Щастливо двата пътя си вървяха,

    опасваха света околовръст...

    Но се пресякоха. А се не сляха.

    И ме разпънаха на кръст -



    за да вървя към теб като обречен

    и да усещам всеки божи ден,

    че си при мен, когато си далече,

    и че съм сам, когато си при мен.



    "Разпятие", на Найден Вълчев
    Поздравявам те с него и желая кураж!!!!!!
  • Понякога любов е да си тръгнеш...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...