Да си принадлежим
Да си принадлежим
„Казват, че не дадеш ли вьзможност на миналото ти да умре, то няма да ти позволи да живееш!”
Прощавам се със миналото днес,
защото искам „Утре” да те има,
години преживях в тъга и стрес -
надявам се на пролет, не на зима.
Копнея за взаимна топлина,
все още мога нежност да раздавам,
в очите ти да паля светлина,
и с обичта си, мила, да те сгрявам
Притихнала до мене да заспиваш,
да се събуждаш сутрин със усмивка
и ден след ден, сама да преоткриваш
как любовта превръща те в щастливка!
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
